Русия нахлу в Украйна, което провокира строги санкции срещу руската икономика, които могат да окажат сериозна вреда в дългосрочен план. Мнозина обаче се питат дали Китай може да изиграе ключова роля за Русия в преодоляване на последиците от санкциите. Казано с други думи – може ли Пекин да спаси руската икономика?
Това е големият въпрос откакто Русия започна войната срещу Украйна през миналата седмица. Москва и Пекин изградиха близки връзки през последните години, като китайският лидер Си Дзинпин дори нарече руският президент Владимир Путин свой „най-добър и близък приятел” през 2019 година. По време на посещение на Путин в Пекин през миналия месец, двете страни посочиха, че тяхното приятелство „няма граници”.
Всичко това се случи преди Русия да започне война в Украйна, заради което бе ударена с безпрецедентни санкции от Запада. Дали обаче понастоящем Китай може да помогне на Русия? Според експерти, възможностите на Пекин да окаже помощ на Москва са ограничени, пише CNN.
Китайските лидери засега подхождат много внимателно по темата Украйна, става ясно от думите на Крейг Сингълтън, част от базираната във Вашингтон неправителствена организация Foundation for the Defense of Democracies.
Пекин не бърза да оказва помощ на Русия след като икономиката на страната бе ударена от международни санкции от всички части на света. В средата на тази седмица, Гуо Шуцин, председател на Китайска комисия за регулиране на банките и застраховането, посочи, че страната няма да вземе участие в налагането на санкции срещу Москва. Въпреки че няма да налага санкции срещу Русия, засега Китай не обявява намерения за предприемането на облекчения спрямо руската икономика.
По-рано през тази седмица, китайският външен министър разговаря с колегата си от Украйна, посочвайки, че Китай е „дълбоко наскърбен да види конфликта”, добавяйки, че „фундаменталната позиция (на Китай) по проблема с Украйна е отворена, прозрачна и последователна”.
Банката Asian Infrastructure Investment Bank, която е подкрепена от Пекин, посочи през седмицата, че замразява всички си активности в Русия, тъй като „войната в Украйна се разгръща”.
„Сложните съобщения на Китай подсказват, че Пекин ще продължи да обвинява Вашингтон и неговите съюзници за провокирането на Русия”, смята Сингълтън. Все пак обаче, той очаква Китай да не предприема политика, която да разруши допълнително взаимоотношенията между Пекин и Вашингтон.
Търговски връзки
Преди атаката на Русия над Украйна, Путин значително задълбочи връзките на страната си с Китай. По време на последното му посещение в Китай, двете страни подписаха 15 споразумения, включително нови договори с руските енергийни гиганти „Газпром” и „Роснефт”. Китай също така се съгласи да вдигне всички рестрикции за внос на пшеница и ечемик от Русия.
През миналата година 16% от вноса на петрол в Китай идва от Русия, според официалната статистика. Това прави Русия вторият най-голям доставчик за Китай след Саудитска Арабия. Около 5% от китайския природен газ през миналата година също идва от Русия.
От своя страна, Москва внася около 70% от полупроводниците си от Китай, сочат данните на Peterson Institute for International Economics.
Русия внася от Китай също компютри, смартфони и части за автомобили. Така например Xiaomi е най-популярната марка смартфони на руския пазар.
Освен това Китай добави руски банки в своята система за трансгранични междубанкови разплащания CIPS. Китайската система за клиринг и сетълмент за разплащания в юани се разглежда като потенциална алтернатива на SWIFT, която от своя страна представлява базирана в Белгия система за защитени съобщения, основна част от глобалната система за разплащания, която свързва хиляди финансови институции по света. Както е известно, Западът взе решение да изключи седем руски банки от SWIFT, като част от санкциите срещу Русия.
Руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин по време на церемония на Tsinghua Universitys, проведена в Пекин, Китай през април 2019 година;
Снимка: Getty Images
Китай и Русия споделят стратегически интерес, когато става дума за конкуренцията със Запада. Атаката над Украйна обаче постави това приятелство на изпитание.
Приятелство на изпитание
„Все още няма никакви индикации, че Китай смята, че помощ за Русия би си струвала нарушаването на западните санкции”, казва Нийл Томас, анализатор на Китай за Eurasia Group. Според него, ако Китай предприема политика, която „очевидно” нарушава международните санкции, Пекин може също да пострада от „тежко икономическо наказание”.
„Широко рекламираното от Пекин премахване на ограниченията за внос на руска пшеница беше договорено преди инвазията и не показва подкрепа от Китай”, казва той.
Въпреки, че Русия се нуждае от Китай по отношение на търговията, Пекин има други приоритети. Втората най-голяма икономика в света е търговски партньор номер едно за Русия, оформяйки 16% от стойността на международната търговия на страната, сочат изчисления на CNN на база данните на Световната търговска организация за 2020 година и китайските митнически данни.
Но за Китай, Русия има доста по-малко значение. Търговията между двете страни оформя едва 2% от общия търговски обем на Китай. Европейският съюз и САЩ имат далеч по-големи дялове.
Освен това, китайските банки и компании също могат да попаднат под ударите на санкции, ако търгуват с руските си колеги.
„Повечето китайски банки не могат да си позволят да загубят достъп до щатския долар, а много китайски индустрии не могат да си позволят да загубят достъп до щатски технологии”, казва Томас.
Според Крейг Сингълтън, китайските компании и банки „могат много бързо да се окажат субект на засилен контрол от страна на Запада”, ако бъдат идентифицирани „като подпомагащи руските опити за избягване на водените от САЩ санкции.”
„Оценявайки, че китайската икономика и промишленото производство бяха под огромен натиск през последните месеци, китайските политици вероятно ще се опитат да постигнат деликатен баланс между подкрепата на Русия чрез риторика, но без да се противопоставят на западните регулатори.”, казва Сингълтън.
През тази седмица имаше информация, че две от най-големите китайски банки - ICBC и Bank of China, са ограничили финансирането на поръчки на руски стоки, поради страх от нарушаване на потенциални санкции.
По информация на Reuters, китайският внос на въглища от Русия е бил прекъснат, тъй като купувачите не са могли да осигурят финансиране от държавните банки, поради притеснения относно международните санкции.
ICBC и Bank of China не са откликнали на молбата за коментар на CNN.
Практически ограничения
Дори Китай да изрази желание да подкрепи Русия в сфери, които не са предмет на санкциите, като енергетиката например, Пекин може да се сблъска със строги ограничения, смятат експерти.
„Финансовите санкции, които са наложени на Русия от Запада, поставят значителни практически ограничения върху отношенията на Китай с Русия, дори когато не ги ограничават пряко”, отбелязва Марк Уилямс, старши икономист за Азия в Capital Economics в бележка от средата на тази седмица.
Някои коментатори предположиха, че китайската система за разплащания CIPS може да бъде използвана от Русия като алтернатива, след като седем руски банки бяха изключени от SWIFT.
CIPS обаче има доста по-малък размер. В системата участват директно едва 75 банки, спрямо над 11 000 финансови институции, които участват в SWIFT.
Около 300 руски финансови институции участват в SWIFT, докато едва две дузини руски банки са свързани с CIPS.
Освен това китайският юан не е свободно конвертируем и се използва доста по-рядко в международната търговия спрямо останалите основни валути. Юанът оформя едва 3% от разплащанията по света през януари, спрямо дял от 40% за щатския долар, сочат данните на SWIFT. Дори търговията между Русия и Китай е доминирана от долара и еврото.
„На практика, защото CIPS е ограничена до разплащания в юани, в момента се използва само за трансакции с Китай. Малко вероятно е банките другаде да се обърнат към CIPS като заобиколно решение на SWIFT, докато Русия е международен изгнаник”, казва Уилямс.
Владимир Путин и Си Дзинпин поздравяват зрителите по време на приятелски хокеен мач между младежките отбори на Русия и Китай, проведен в китайския град Тиендзин през юни 2018 година;
Снимка: Getty Images
Китай също така не може да замени САЩ като проводник на ключови технологии за нуждите на Русия.
През миналата седмица, кабинетът на щатския президент Джо Байдън обяви серия от мерки, които ограничават износа на американски технологии към Русия. Забраната засяга и всякакви технологични продукти, произведени от други страни, които съдържат щатска технология или софтуер.
Русия внася предимно нисък клас компютърни чипове от Китай, които се използват в автомобилите и домакинските уреди. Русия и Китай разчитат на САЩ за чипове от висок клас, които се използват в производството на напредналите оръжейни системи.
„Сам Китай не може да задоволи всички руски критични нужди на армията”, коментира високопоставен представител на управляващите в САЩ по време на пресконференция от миналата седмица, сочи информация на Reuters. По думите му, Китай няма напреднало технологично производство.
„Така че Русия и Китай разчитат на други страни доставчици и разбира се на американски технологии, за да задоволят своите нужди”, добавя той.
Това може да накара китайските технологични компании - особено по-големите - да проявят още по-голяма предпазливост при потенциални сделки с Русия.
„Някои малки китайски фирми, които не зависят от продукцията на САЩ, може да запълнят част от търсенето на Русия на санкционирани американски технологии“, смята Томас от Eurasia Group.
„Но големите китайски технологични компании ще бъдат предпазливи, за да избегнат съдбата на Huawei, чийто растеж бе спрян от правителството на САЩ чрез отрязване на достъпа ѝ до усъвършенствани полупроводници”, добавя той.
